На 20.02.2020 в София Ивент Център ще се проведе за шеста поредна година международният форум за иновации Innovation Explorer. Организатор е агенцията за иновации Innovation Starter в медийно партньорство с “Капитал”.

Innovation Explorer прави 20 важни крачки към затварянето на пропастта в иновациите между България и света, заедно с 20 успешни лектори и предприемачи. Футуристът и хуманист Герд Леонард (Швейцария) е в топ 100 лектори на Wired и една от световните личности, които имат важна роля в мисията на шестото издание на форума. Жадните за иновации имат шанса лично от него да получат подписано копие от последната му книга “Technology vs. Humanity”, преведена на десет езика, в която Леонард изтъква нуждата да инвестираме повече в хуманността отколкото в технологиите. В панела Future Design of the World към него се присъединява и Филип Буланже (Франция) – избран за председател на Асоциацията на френските професионални лектори, с международен опит в иновационните стратегии, който помага на стартъпи и световни компании да въвеждат иновационни методи успешно и с минимален риск.

Сред забележителните лекторите на форума са Лари Бийл (USA) – основател на Български център по предприемачество, с над 50 години опит в Силициевата долина, Тим Кемп (United Kingdom) от PwC и няколко вдъхновяващи и смели жени, с които се приближаваме с още няколко стъпки към бъдещето. Адриана Мараа е физик, изследовател, част от космическата мисия Mars One, която има еднопосочен билет до Марс и може да е сред първите жители на Червената планета. Д-р Йене Асигид (Етиопия) – лектор по лидерство в UNICEF, попада в класацията на “Форбс” за най-влиятелните жени в света. Заедно с Артур Пантелидис (Гърция) – преподавател в Американския университет в България, те ще споделят ценен опит в частта Critical Thinking & Leadership.

Панелът Troublemakers започва с историите на серийните предприемачи Павел Езекиев и Даниел Лорер и продължава с изпълнителния директор на “Джуниър ачийвмънт България” Милена Стойчева и панелна дискусия за инвестициите.

Innovation Explorer 2020 ще обърне внимание и на някои социални проекти. Какво ги прави разпознаваеми и как да ангажираме гражданското общество ще научим от историите на Мадлена Комитова (Австрия), която управлява 150 домове за възрастни хора и 10 хосписа във Виена; Стефан Димитров (България) – създател на платформата Air.bg Info, която превърна темата за чистия въздух в една от водещите в обществото. Делчо Делчев от “Трансформатори” ще говори за проектите за промяна на градска среда и др.

Събитието се организира с генералната подкрепа на UniCredit Bulbank, Kaufland, HPE operated by Selectium, Microsoft, Paggas Technologies и в партньорство с българската иновационна екосистема, представена от над 50 организации.

  Как ти хрумна идеята да създадеш курсове по лего роботика?

Идеята за създаване на клуб по Роботика и курсове по Роботика в гр. Плевен се зароди преди две години, като първоначално разкрихме частна занималня „Сугестопедия център“ – Плевен  с моя колега и партньор – Преслав Гайдарски. Идеята на центъра бе да предложим на учениците и родителите от гр. Плевен иновативни форми на извънкласна дейност, предлагащи популяризиране и развитие на СТЕМ дисциплините.

Един от основните проблеми на подрастващото поколение, на т.нар. „дигитални деца“, е тяхната всеобхватна обвързаност с дигиталния свят, от което българското образование за съжаление е твърде далеч и в голяма степен не го разбира.

След обстоен преглед на различните дисциплини, които предлагат STEAM обучение, ние решихме да стартираме с Lego Mindstorms EV3, тъй като роботиката е подходящ и много интересен за учениците начин да научат програмиране и да опознаят съвременните технологии. Роботиката набира голяма скорост в много училища по света. Eто така решихме да създадем RoboticsLab Academy – Pleven.

В България за съжаление нещата са много назад и все още преподаването на Роботика е твърде екзотично и почти невъзможно в училище.

През есента на 2018 год. стартирахме със закупуването на три комплекта и организирахме обучение на педагози с партньорска организация от София. Предложихме първоначално заниманията по Роботика на децата, посещаващи центъра, като още при първите занятия установихме огромната необходимост от популяризиране и предлагане на цялостен курс на база проявения огромен интерес и заинтересованост от децата и техните родители. Стартирахме с провеждането на курс по Роботика – първо ниво, с две групи по 6 деца от първи до пети клас, като разработихме учебна програма от 12 модула по два астрономически часа всеки.

Как реагират децата при първите уроци?

Първите часове по роботика в училищата бяха с особено вълнение от моя страна, предполагам и от страна на децата, още повече, че в едно от училищата, където преподавам в момента  – ОУ „ВАСИЛ ЛЕВСКИ“ – гр. ПЛЕВЕН, съм учил ОТ 1 ДО 8 клас и никога не съм си и помислял, че след време ще преподавам на същото място.

Децата са страхотни, зареждащи с енергия, и часовете по роботика бяха чакани с нетърпение от тях. Мисля, че когато преподаваш нещо интересно, модерно, което е свързано с компютри и роботи, е доста по -лесно за самия преподавател, защото няма дете, на което да не е интересно и да не можеш да приковеш вниманието.

В началото стартирахме с конструиране на роботите и постепенно започнахме да изучаваме и програмиране. Има деца, на които просто им се отдава роботиката и имат невероятен потенциал, което много ме радва, защото всеки ден виждаш как се развиват и стават по – добри.  Всеки час, в който успеем да конструираме и програмираме правилно роботите, правим различни мисии, които те изпълняват, след което заснемаме това и го качваме в нашия канал в youtube – RoboticsLab Academy – Pleven. Toва още повече вдъхновява децата, защото виждат че техният труд  дава резултат и малко или много, те са станали по – известни с това, което са успели да направят.

Кое е ключово при преподаването на този тип роботика?

Според  мен  не е важно какво преподаваш, а начина по който преподаваш – без значение дали е роботика, математика, физика, музика или др. Ключово при всяка една от тези дисциплини са няколко неща: да си добър професионалист в това, което преподаваш, и наистина да разбираш за какво става на въпрос, да можеш да обясниш това, което преподаваш на разбираем език за децата, да бъдеш актуален и информиран с всяка новост и иновация в дисциплината, по която обучаваш, защото да работиш с деца и специално в дигитализираната среда, в която се намираме в момента, те са доста запознати с основните неща, програми, телефони, таблети, различни видове виртуални игри и др.

Разбира се, важно е да можеш да спечелиш тяхното внимание, да ги заинтригуваш и когато е необходимо да бъдеш строг и справедлив с всяко едно дете, за да можеш да спечелиш вниманието и уважението на децата към труда, който се полага и това, което се опитваш да постигнеш.

Плевен се развива с доста добри темпове последните години, къде виждаш твоето участие в локалния бизнес климат след 5 години?

Плевен е един красив град, но икономически има доста накъде да се развива за да може да задържи повече млади хора тук. Надявам се с това, което правим малко или много, да помогнем на тези деца, които имат качествата и желанието да се развиват в този сектор, като това е един добър старт. Разбира се далеч съм от идеята, че всички, на които преподавам роботика, някой ден ще се занимават с това – някои от тях ще станат лекари, спортисти, юристи и др., но това което правим в момента, дава възможност на всички деца и родители да преоткрият тези качества, които могат да ги формират като личности и да дадем един начален тласък поне в тази посока, за което ще бъда наистина доволен.

Надявам се нещата, които правим с нашата Робоакадемия, да се развиват все така, както до момента и да успяваме да предложим най – доброто в региона от гледна точка на обучения по „Роботика“. Важно е също да бъдем атрактивни и актуални и именно поради тази причина за тази година сме подготвили два приключенски Робо лагера за деца, като единият ще бъде през пролетта, месец април, по време на ваканцията в хотел „Априлци“ – гр . Априлци, а другият Роболагер, ще бъде през лятото – юли месец, като в момента все още сме в процес на договаряне мястото на провеждането му.

И двата лагера през пролетта и лятото са свързани с различни забавления, игри, търсене на съкровища, разходки сред природата и разбира се, занятия по роботика.

Целите на RoboticsLab Academy – Pleven ще са да утвърди позицията си на местно и локално ниво и разбира се да развива, и да е актуален в това, което предлага.

Как реагират родителите когато разказваш, че децата им могат да учат роботика? Какви нагласи и виждания споделят?

Доста им е интересно, дори и на тях, когато започна да обяснявам с какво се занимавам и какво правя, или когато видят някои от нашите клипове или снимки в интернет пространството. Голяма част родителите на децата, които са при нас в робоакадемията, са мои приятели и познати отпреди това и много се радват. Комуникираме и коментираме често с тях как минават часовете, какво още е необходимо те да направят в къщи, за да могат децата им да бъдат най – добрите по роботика и да могат да се развиват по –  бързо. Има родители, които споделят, че са доволни от преподавателския колектив, и от това какво влияние оказват часовете по роботика върху поведението и възпитанието на децата им. Мисля, че като цяло родителите също за впечатлени от това, което правим и виждат перспектива в изучаването на „Роботика“, защото подкрепата, която получаваме, наистина е голяма.

 Стартира работа с няколко училища в Плевен, къде виждаш участието на властите в дългосрочен план?

От тази учебна година стартирахме обучение на деца по роботика и в 4 училища в град Плевен – ОУ „Васил Левски“, ОУ „Йордан Йовков“, НУ „Единство“ и ОУ „Д-р Петър Берон“, като това обучение е свързано с Наредба за приобщаващото образование, издадена от Министерството на образованието. Честно казано, положихме доста усилия, и ние като организация и училищата като ръководни органи за да можем да осъществим връзка помежду си и да постигнем желаният резултат. А това, което забелязах, е че голяма част от хората, намиращи се на ръководни постове в държавните институции, или незнаят какво правят или някой просто им казва какво да направят, но когато попиташ , това как трябва да се случи, не можеш да получиш адекватен отговор или дори неполучаваш отговор.

Надявам се занапред трудностите и проблемите, които срещнахме да бъдат минимизирани в комуникацията с ръководните органи и да работим с истински професионалисти, за да можем да постигаме това, което желаем и средствата, които са предвидени за образование, да бъдат усвоявани пълноценно и правилно.

Bota systems is a Swiss based startup company in robotic area with composed from experienced engineers in robotics and experts with many years of development of robotic systems and sensors. Kristiyan Mihaylov from PARA had a chance to talk with Klajd Lika, Robotics Hardware Engineer from Bota.

KM: Recently your company BOTA systems developed 6-axis Force Torque Sensor with IMU (Inertial Measurement Unit.). Share more about the product and what problem you solve.

KL: In the near future, we will have robots that work in a dynamic environment and safely interact with humans. In contrast to existing industrial solutions, this requires tactile and force controllable systems. BOTA Systems goal is to provide a key element enabling the introduction of robots in our daily lives. For Instance, interaction with production robots is still dangerous and in most cases, they are enclosed in cages or have limited speed in order to protect humans from injuries. While this decreases the probability of accidents, it also decreases the productivity for a robotic installation and hence the pay back period. An ideal force sensitive robot could solve this problem by simply feeling the applied forces on a human or an object. Current technologies measure or estimate the interaction forces indirectly. These alternatives do not offer the necessary redundancy that a robotic system is required to have for its functionality and safety assessment. Production, inspection, rehabilitation, assistive and manufacturing robots or devices lack in a solution to measure reliably forces. Efficiency and utilization of these systems is still limited by current technologies.

KM: On what stage is your product? Do you consider a mass production soon?

KL: Introduction of robust force sensing systems could create economic and technological benefits and an impact in our society. Our team is developing highly integrated and cost effective force and torque sensors that measure the interaction forces with significantly higher precision and repeatability than existing alternative technologies. Our scalable sensor technology will allow robot manufacturers, integrators and users to enhance the capabilities of their systems for a small fraction of the total cost. Specifically, our sensing solution provides a very small form/weight factor able for tight integration in robotic joints or end-effectors for a significantly low price compared to what it usually costs to equip a robot with such a system. Moreover, it adds the required redundancy to increase the safety performance level of an automated system as suggest from International Standardization Organization (ISO). We have a market ready product at Technology Readiness Level 9 and by end 2020 we expect to sell more than 2000 units. 

KM: Where do you see robots in the future?

KL: We have already seen robot adoption in production and maintenance and at a less extent to inspection, rehabilitation, surgery, logistics, maintenance, agriculture and construction. The adoption in the last aforementioned cases will increase exponentially in the next years. In the next 10 years, robots will be able to have an impact in our everyday life like smartphones did a couple of decades ago. We expect robots to create impact in our jobs, entertainment and interpersonal relationships.

KM: Startups in the area of robotics fail very often. How your company succeeded? What advice you can share with the robo entrepreneurs out there?

KL: Once we succeed, we will let you know how we did it (joke). I am not really sure if I can relate with that. I have seen many companies succeed so far already. In our case we needed a lot of persistence and passion on what we were doing. We started by having a first prototype that we thought we could potentially commercialize. And this was, shortly after our studies. Not sure how commercialization could happen at the time, but we had the will to do it, whatever it would take. We studied many books to learn how, to whom and why to sell something and how to get ready for these. After many years we came to realize that usually people start business the other way around. They set an economical-social-technological goal and break it down to sub goals. One of them is the development of the required technology that is going to be sold. Robotic business though, is a cash intensive case due to the development costs. More money should be spent into engineering. A robo entrepreneur can save many millions by hiring the right persons. We were lucky to be ourselves these persons and most of the development work could be done with the right motivation and excellence at a very low cost. We also studied many books on how to make a business and we did at the right time. 

Therefore, if the entrepreneur is also the inventor I would advise to read business and management books to get ready to know what it takes to sell. On the other hand, if the entrepreneur has a business background, I would advise to hire the right persons and make sure to have established an excellent channel of communication between them. Make sure that they understand and they share your goals. 

Last tip would be to put a factor of 3 when you are calculating the development costs of a robotics product.

KM: In Bulgaria science and business is still in a matching process. Which examples from ETH you can give as success stories, since you are also Scientific Assistant?

KL: In Switzerland and especially in ETH there is an effort for technological transfer from research to society. This gives researchers the ability to get funded, to get mentorship on their business adventures and most important to feel safe that the benefits of their research outcome will be fairly distributed among the ones who deserve them. 

For instance, ETH Transfer makes sure to answers all questions related to research contracts with industry, inventions, patent applications and licensing:

https://ethz.ch/en/the-eth-zurich/organisation/staff-units/eth-transfer.html

Близо 40 участници от 10 клуба се включиха в регионалното състезание по роботика Робо Лига в Технически Университет – София.

Състезанието по роботика се организира на национално ниво от Робо Лига България, като тази година за пръв път се състояха и регионални кръгове в различни градове в страната. За гр. София състезанието беше организирано заедно със Студентски клуб „Роботика“ към ТУ-София.

Въпреки, че беше регионален кръг за София, имаше гости от Бургас, Габрово и Плевен. Участниците се състезаваха в четири категории – следене на линия, преминаване през 3D лабиринт, мини сумо, където единият робот трябва да избута другия от ринга и свободен стил – категория, в която се представят всякакъв вид собствени разработки.

В оценяването на проектите в категория „Свободен стил“ беше съставено гост-жури, което включваше Кристиян Михайлов – секретар на Асоциацията по роботика и автоматизация, доц. д-р Симеон Цветанов – преподавател във ФМИ на Софийския университет и доц. д-р Владимир Христов – преподател във Факутета по автоматика в ТУ-София.

В рамките на състезанието се проведе и четири часова работилница по запояване, в която десет участници сглобиха от нулата развойна платка и научиха основни концепции на запояването и електрониката.

Благодарим на нашите приятели от Мелексис, които за пореден път подкрепят развитието на младите таланти, осигурявайки наградите за състезанието.

Източник: Клуб по роботика към ТУ София

През последните години хуманоидните роботи добиват широка популярност, поради своята прилика с човешката физика, движения и емоции. В медиите и социалните мрежи ежемесечно се споделят материали с такива роботи, които свободно комуникират с хора и извършват действия, впечатляващи за машина.

България показа, че не изостава от големите тенденции, като дори първият хуманоиден робот, получил гражданство беше у нас през изминалата година в рамките на Webit фестивала. Въпреки това, български инженерен талант демонстрира, че подобни роботи могат не само да се показват на събития у нас, но също и да се създават в България.

Инженер Росен Христов от Шумен създава Роки – хуманоиден робот, който може да разпознава предмети, да се движи, като в бъдеще би могъл да придобие и функция за говор. Роботът е с височина 1,70 метра и тежи 50 килограма, но по-впечатляващото е, че е изработен от части на различни електронни устройства. Така главата на Роки разполага с две камери, които се местят във всички посоки, а всеки пръст се задвижва с отделен механизъм.

Хуманоидният робот е разработен още преди години, но е показан на публиката за първи път на изложението за младежко техническо творчество в Горна Оряховица. Създателят на Роки – инж. Росен Христов следва в Шуменския университет, а по-късно завършва и Варненския. Според инж. Христов, Роки има потенциално приложение както в индустрията, особено в опасни за човека производства, но също и в бита.

Автор: Йонко Чуклев

За да се създаде иновативен продукт у нас, една компания трябва да се възползва от симбиозата между българските инженерни таланти, новите технологии като 3D-принтиране, виртуална реалност, интернет на нещата и налудничавата изобретателност, която би поставила технология от Формула 1 в масов лек автомобил.

Подобен е подходът на “Кинетик Аутомотив”, която през октомври демонстрира своето първо автомобилно бижу – Kinetik 07, в „София Тех Парк“. Спортният електромобил щe се произвежда пo пopъчка. Бaзoвaтa вepcия щe бъдe c мoщнocт oт 644 ĸoнcĸи cили и цeли 800 Nm въpтящ мoмeнт, ĸoeтo щe пoзвoли ycĸopeниe oт 0 дo 100 ĸм/ч caмo зa 2,7 ceĸyнди.

За модела си Kinetik 07 българската компания използва шаси от британската Caterham Cars, но болшинството от частите на електромобила са произведени у нас. В производството си, “Кинетик Аутомотив” използва 3D принтер, с който изработва голяма част от детайлите на електромобила. Повече от половината компоненти на боди панелите и интериора са произведени чрез 3D печат. За останалите компоненти дружеството отново използва 3D принтер, за да принтира матрици, от които произвежда панелите основно от фибростъкло и от карбон.

В дизайна на своя спортен електромобил компанията използва сходен софтуер с този, използван от дизайн студиата на „Ягуар“ и „Порше“. Дизайнът се прави в 3D среда, оценява се чрез виртуална реалност, а създаването на прототип отнема часове за по-малките модули и съответно дни за по-големите такива. Такъв дизайн подход дава на “Кинетик Аутомотив” да прави уникални по рода си дизайни и да пристъпва към тяхното бързо прототипиране.

„Кинетик Аутомотив“ създава и „мозък“ на електромобила си, тъй като развива собствена автономна технология. Основателят на компанията – г-н Теодосий Теодосиев, заяви, че е имало идея електромобилът да излезе автономно на сцената. По-голямата част от софтуера на Kinetik 07 също е дело на екипа на компанията. Към момента производството на електромобилите е изцяло във Варна и разполага с екип от седем души.

По думите на основателя ѝ, компанията действа по-скоро като автомобилен бутик и технологичен център за производство на лимитирани серии електрически спортни автомобили. Въпреки това, тя гледа към чуждестранни пазари като САЩ и по-точно щата Калифорния, където се очаква сертификация за бутиков автопроизводител. Следващият потенциален пазар се очаква да е Монако, а иновациите от „Кинетик Аутомотив“ далеч не приключват с модел Kinetik 07, тъй като от компанията направиха заявка с представяне на още един амбициозен проект.

Автор: Йонко Чуклев

Български сайт предлага на промоция днес „екзотични” продукти за носталгиците по социалистическите технологични времена – компютър Правец 8 и легендарния български робот от 80-те години Робко-01, който се управлява от оператор, чрез компютъра Правец 8.

На въпрос „Защо технологичен сайт е решил да продава компютри, произвеждани преди 30 години?”, Свилен Желев, управител на Kozelat.com, отговори: „Напоследък зачестиха случаите на носталгия по отминалите соц. времена. Затова решихме да предоставим избор и на хората, които си спомнят с умиление как са работили преди десетилетия на модерните за времето си Правец 8”.

Компютърът и роботът са колекционерски, реставрирани и изключително ценни. От роботът, например са произведени само 17 000 бройки до 1988 г. Днес са оцелели много малка част от тях. И този в Kozelat е един от малкото, подчерта Желев.

Екзотичното предложение на цена от 1999 лв. е в сила само за днешния ден – петък, 22 ноември. От онлайн магазина обясниха, че от сутринта има няколко запитвания от ценители на родното технологично чудо от 80-те години.

Източник: https://technews.bg/article-120923.html 

През ноември 2019 година за първи път в Европа хотел “назначи” за персонал робот, който обслужва хотелски гости. Иноваторът в хотелиерския бранш е х-л “Бест Уестърн Премиер Летище София”, a българската компания “TMM Automation” направи това възможно.

Функциите на робота, чието име е “ Roomy”, са многобройни и всички те целят едно – доброто обслужване на гостите. Основните дейности на “Roomy” се свъзват с услугите “Room Service” и ескорт до стаята. Освен да придружава и упътва гостите до стаите им, робота може да доставя до стаите храна, напитки или гостенските принадлежности, поръчани с едно позвъняване от рецепцията на хотела.

След като му се зададе номерът на стаята, робота сам тръгва към нея. Контролира автоматично асансьора за етажa, към който се е запътил, ориентира се в коридорите сам, избягва възможните препятствия по пътя си и накрая застава пред съответната стая. Автоматично позвънява на телефона в нея и гостът излиза, за да си вземе поръчката.

Действията на “Roomy” са независими и автоматични. Всички етажи, хотелски стаи и други съоръжения на съответния хотел са програмирани в памета на “Roomy”, позволявайки на робота не само да изпълнява доставки, но и да упътва и придружава гостите до сътветната им дестинация. След изпълняване на поръчката, роботът сам се връща до своето бюро – Roomy’s Desk, намиращо се на партерния етаж, непосредствено до рецепцията.

Към комента речника на “Roomy” включва близо 30 изречения. Робота също може да поздрави гостите за техния рожден ден с песен, както и да изпълнява тематична Коледни песни.

“Roomy” е фен и на социалните мрежи – всеки гост, получил своята доставка бива поканен за снимка от робота, а #roomyrobot (hashtag) тепърва набира популярност, като синоним на иноваторството в хотелското обслужване на бъдещето.

“Roomy” работи 24/7, зарежда се автоматично, батерията му е с дълга продължителност, помага за по- бързото и добро обслужване, и увеличава процента на доволни клиенти.

В световен мащаб роботът вече се използва в Америка, Тайван, Южна Кореа, Сингапур, Канада, Тайланд, Китай, Австралия и много други държави, където заема висок пазарен дял в хотелиерството. А благодарение на TMM Automation, вече и в България можем да бъдем обслужени от приветливия и енергичен робот “Roomy”.