София, 30 март. Две от сдруженията, работещи в сферата на индустриалната роботизация у нас – “Професионална асоциация по роботика и автоматизация” и Клъстер “Мехатроника и Автоматизация” подписаха меморандум за сътрудничество.

Водени от общия интерес за съвместна работа за подпомагане на родни компании, Йонко Чуклев от ПАРА и инж. Венцислав Славков от КМА , поставиха началото на партньорството сферата на обучението и внедряването на интелигентни решения за промишлена автоматизация. . 

Към момента и двете организации работят активно в сферата на образованието. КМА развива регионални центрове за обучение по “Мехатроника и автоматизация”, а ПАРА внедрява образователно-менторска програма  PARA Robotics Incubator. Асоциацията и Клъстера вече имат активно сътрудничество помежду си, като  обменят информация за събития, програми и инициативи. Представители на “Спесима” ООД, член на КМА, участват на Robotics Strategy Forum 2020, организиран от ПАРА.

 КМА и ПАРА ще работят по общи инициативи, включително обучения в насока роботика, автоматизация и мехатроника и ще  обединяват усилията си в работата по организиране и съвместно участие по програми насочени към българската индустрия, включително разработката на  научна, технологична, както и  въвеждане на иновативни технологии с експортна насоченост.

КМА  и ПАРА ще работят по общи инициативи, включително обучения в насока роботика, автоматизация и мехатроника и ще  обединяват усилията си в работата по организиране и съвместно участие по програми насочени към българската индустрия, включително разработката на  научна, технологична, както и  въвеждане на иновативни технологии с експортна насоченост.

Според Йонко Чуклев “Клъстер “Мехатроника и Автоматизация” има дългогодишна история и множество проекти, които са рядък пример за мост между научи изследвания и индустриални приложения, както и много проекти, които целят да задържат младите и активни хора в България. Надявам се съвместната ни работа да улесни създаването на повече български високотехологични разработки, по-засилен износ на продукти, разработени в България и най-вече – да допринесе за развитието на повече инженерни таланти. От ПАРА инвестираме в партньорства, които помагат за постигането на сходни цели и вярваме, че партньорството ни с Клъстер “Мехатроника и Автоматизация” ще бъде дългосрочно и ползотворно.” 

За инж. Славков “ПАРА  е сравнително млада, но изключително амбициозна, отлично структурирана  Асоциация. Всички организирани от нея национални и с международно участие събития, В2В форуми и инициативи са професионално подготвени и прецизно проведени. Основната заслуга на ПАРА е, че те се нагърбиха с нелеката задача да срещнат нуждите на бизнеса с професионалистите, доставчици и интегратори на роботизирани системи за индустриална автоматизация.

Сигурен съм, че обединявайки усилията на КМА и ПАРА в правилната посока, ще постигнем още по-добри резултати, както и ще мотивираме младите, като им посочим перспектива за реализация в България. “

Основна тема на онлайн форума са успешните стратегии в новия енергиен контекст.

Schneider Electric, лидер в дигиталната трансформация на енергийното управление и автоматизацията, кани представителите на медиите у нас, бизнеса, както и преподавателите и студентите от университетите да посетят новото издание на Innovation Talk – специална инициатива за Югоизточна Европа. 

Събитието ще се състои на 30 март от 11:00 до 12:30 ч. бълг. време. Форумът ще се проведе онлайн с безплатна регистрация. 

По време на панелната дискусия водещи мениджъри от Schneider Electric в нашия регион ще споделят своята визия и опит при внедряването на ефективни технологии за устойчивост и по-висока производителност. 

През последните месеци на миналата година Европа бе изправена пред безпрецедентна енергийна ситуация. След десетилетия на висока енергийна наличност, надеждност и стабилни или по-ниски цени нашият свят се преобърна с главата надолу. В крайна сметка устояхме на тази криза, но енергийният преход стана тема от съществено значение. 

Като лидер в управлението на енергията Schneider Electric подновява разговора за енергийната ефективност – този път с по-силен фокус върху възобновяемите енергийни източници, гъвкавата мрежа и мащабируемите решения за бизнеса. 

Innovation Talk е част от този отворен разговор от перспективата на региона на Югоизточна Европа и се организира от умната фабрика на Шнайдер Електрик в България.  

Включете се безплатно на следния линк: към регистрация

Целта на Schneider е да даде възможност на всички да се възползват максимално от енергията и ресурсите на планетата за постигането на напредък и устойчивост за всички. Ние наричаме това Life Is On.

„На първо място е…“ –  обявява водещата, и настъпва напрегната тишина в очакване журито да нарече компанията – победител. Журито се бави, наградата е оспорвана  – трябва да се избере победител сред 5-те най-добри стартъпа в състезанието след презентациите на основателите им на живо на сцената в Лас Палмас, Канарски о-ви. На финала са избрани най-добрите от 110 компании – участници от 49 държави. Най-сетне млад мъж – вестоносец на журито, тича към сцената, и прошепва на ухото на водещата: Umni.bg! 
Това ни сподели Елица Стоилова – CEO на Umni.bg

С 5-минутен пич на финала на състезанието на Световната Туристическа Организация към ООН (UNWTO) за островни дестинации, на 16 март’23 Umni.bg спечели ПЪРВО място в категорията „Иновации и дигитализация за островни дестинации“. Наградата беше връчена от г-жа Изабел Мария Оливер Сагрегас от Кабинета на Генералния секретар на UNWTO. Така българският стартъп стигна не само до финал, но взе у дома, в България, и престижната награда и признание на това, което прави. На финала Елица Стоилова, съосновател на Umni.bg, представи проект за Островен AI Консиерж – умен чатбот, който знае всичко за една дестинация. 

„Страшно се радвам, че след представянето в Залцбург, Австрия, през 2019 на пилотния ни проект за градски туристически AI чатбот, който работи за туристите на Пловдив като Европейска Столица на Културата‘19, имахме възможност отново да се върнем към него вече на съвсем друго ниво – с работеща платформа, и да го представим пред редица ключови местни агенции и глобални организации като UNWTO, MasterCard, Amadeus, TUI Foundation, министерствата на туризма на Кипър, Малта, Испания, Хърватия, Испания и други“, споделя Елица Стоилова. Състезанието беше част от 2-дневната конференция за дигитализация на бизнеса на Канарските острови, DigiON Canarias.

Когато Umni.bg прави пилотния проект за градски туристически AI чатбот за туристите на Пловдив – първият умен градски чатбот у нас, екипът е убеден, че градските дигитални асистенти са бъдещето на комуникацията между градовете и техните жители и посетители. Още преди пандемията 20% от градовете и дестинациите с програми за „умен град“ и „умен туризъм“ вече използват AI чатбот като елемент от своята стратегия за изпълнение на тези програми. Това дигитално градско решение е част от глобалния пазар за умни градове, който се очаква да се увеличи 6 пъти от 2022 до 2030 година до 6965.02 милиарда долара със сложен растеж от 24.2%, според последни изследвания на Research and Markets.

Пандемията обаче се изпречва на пътя на компанията в развитието на този проект като на практика спира туризма и всичко, свързано с него. За сметка на това, стартъпът се фокусира върху развитието на своя платформа, която може да поддържа създаването, развитието и тренирането на AI чатбот от екипа на който и да е бизнес – самостоятелно и без технически знания и умения. Днес платформата на Umni.bg се ползва от различни бизнеси – от библиотека, университет, производители, доставчици на услуги, множество хотели, онлайн магазини до НПО-та, та дори от погребална агенция и арт галерия. Платформата позволява създаването на чатбот с разговорен изкуствен интелект за маркетинг, продажби, клиентско обслужване и други нужди на бизнеса. В началото на тази година, Umni.bg добави възможност за създаване на AI чатбот с гласово разпознаване на български и вече има клиенти с умен гласов чатбот. Платформата внедри този месец и ChatGPT за да ускори и опрости процеса по създаване на AI чатбот от бизнеса. Само миналата година клиентите на Umni.bg са спестили до 7000 работни часа на своя персонал с използването на AI чатбот като до 45% от това време е било комуникация с потребители нощем.

Точно тези възможности на платформата отличават Островния туристически AI Консиерж (чатбот с изкуствен интелект) на Umni.bg от другите участници в глобалното състезание. Това е иновативен инструмент за комуникация на ниво дестинация, който създава работни места – поддържан от местен екип на платформата Umni.bg без технически знания и умения, свързва местния бизнес, хора, култура, традиции и дигитална инфраструктура на дестинацията с туристите, спомага за създаването на персонализирани преживявания за туристите и събира данни за клиентското поведение, като по този начин предоставя нови възможности за развитие на местната общност. Туристическият AI Консиерж също така може да бъде финансово самостоятелен и устойчив проект с възможности за продажби, спонсорство и реклама вътре в самия чатбот. 

Глобалното състезание за стартъпи на UNWTO цели да се привлекат най-иновативните бизнес модели и интелигентни решения, адаптирани да отговорят на сложните предизвикателства и специфичните нужди на туристическия сектор на островните дестинации, с които се сблъскват след пандемията. До финала стигат 10 компании в 2 категории от България, Гърция, Италия, Испания, Индия, Великобритания, Аржентина, и Доминиканската Република. Победителите в 2те категории получиха парична награда, стипендия за онлайн академията по туризъм на UNWTO и други бонуси и привилегии.

В края на миналата година Umni.bg беше финалист и на първото у нас телевизионно състезание за стартъпи „Дръзките“, организирано от BloombergTV. 

Повече за състезанието тук: https://www.unwto.org/unwto-tourism-tech-adventures-canarias-2023
Снимки: Infecar

Днес, в София Тех Парк, “Фонд мениджър на финансови инструменти в България” АД и Сдружение „Професионална асоциация по роботика и автоматизация“ стартират съвместно сътрудничество.

Фондът и ПАРА ще си сътрудничат в области от интерес и в обхвата на дейност на двете организации като: подпомагане на българската технологична екосистема, организиране на контакти между компании, научни организации, институции и технологични паркове и други необходими партньори, анализи в сферата на високотехнологичните проекти и други пазарни области от съвместен интерес, насърчаване имплементацията на иновативни проекти в индустрията, популяризиране на образователната роботика, провеждане на съвместни събития в областта на роботиката и автоматизацията.

Срещата се проведе в София Тех Парк, където Мартин Гиков и Павел Лисев от Фонда на фондовете дискутираха с Йонко Чуклев и Кристиян Михайлов от ПАРА ролята на инструментите за финансиране, технологичния трансфер в индустрията и развитието на техническото образование. От съществено значение в разговора се обърна внимание на застъпващата роля на Индустрия 4.0, автоматизацията и роботизацията. 

ПАРА и Фонд на фондовете ще работят чрез обмяна на експертиза, ресурси, контакти и информация или данни от съвместен интерес.

Дейностите на подписания меморандум включват организиране на съвместни уебинари, онлайн представяния, дискусии, работни срещи и кръгли маси, дебати по въпросите за приложението на роботиката, автоматизацията, мехатрониката и микропроцесорната техника в българската икономика, както и за представяне на нови научни, технологични или екологични решения, на нови бизнес модели и добри практики в управлението.

Информацията какво се случи в индустрията през 2022 е представена от Йонко Чуклев от ПАРА. Към нея споделяме и коментарите на и Валентин Стоянов от „Българска индустрия“.

Най-сериозните успехи на България във високите технологии през 2022 г. 

1.) Основаването в София на първия институт за изкуствен интелект в Източна Европа, където ще може да се прави наука на световно ниво – INSAIT, в който инвестираха Amazon, Google и DeepMind.

2.) Първият случай, в който българска частна компания (Payhawk) достигна оценка от 1 млрд. долара и статус на „компания-еднорог“.

3.) Растежът на компаниите в сферата на киберсигурността – вече най-големият офис на Acronis е в България, а Atos отвари глобален център за киберсигурност у нас. 

4.) Новата лаборатория за наносателити в София на Endurosat, която заработи през август след инвестиция от 4,2 млн. лв. 

5.) Атрактивните проекти на българските гейм студиа и по-специално – когато Ubisoft Sofia обяви, че може би най-очакваното заглавие за PlayStation Vita – Assassin’s Creed III Liberation, е вече достъпна в цял свят (играта е разработка на българското подразделение на Ubisoft).

6.) Когато светът видя полета на “Артемис 1” към Луната през български камери, създадени от компанията Imperx Ltd на инж. Петко Динев (оптичните уреди контролират целия полет на мегаракетата). 

7.) Инвестицията на една от най-високотехнологичните компании в сферата на здравеопазването – Intuitive Surgical в завод за производство на 3D ендоскопи у нас.

8.) Агенцията NEXT-DC, която показа, че български компании могат да работят със световните технологични гиганти, поемайки комуникационното обслужване на Twitter за ЕМЕА. 

9.) България стана първата страна в Европа, която подписва споразумение с Intel за въвеждането на учебната им програма „Умения за иновации“. Партньорството на Intel е с Община Пловдив и внедри STEM програмата на Intel “Умения за иновации“ в пловдивски училища.

10.) Работата на учени от Института по математика и информатика към БАН под ръководството на д-р Венелин Тодоров, които поставиха нов световен рекорд за разработен алгоритъм. Заради подобряването на математически модели и по-надеждна интерпретация на числените данни, той може да доведе до технологичен пробив в използването на квантовите компютри и с помощта на алгоритъма учените успяват да решат задача на Файнман.

Към силно положителните новини можем да отбележим още ратифициране на Споразумението между България и Европейската космическа агенция, с което се предостави достъп на български компании, академични и изследователски организации да участват с проекти, приоритетни за агенцията. Бе създаден и #cybersecuritytalksbulgaria кибер клуб. 

Рекордите на българската индустрия през 2022 година:

Валентин Стоянов: 2022-ра е рекордна за българската индустрия за всички 33 години на Прехода. През няколко от последните месеци индустрията ни беше с най-висок ръст спрямо останалите държави в Европейския съюз, БВП е на най-високо си ниво за всички времена, а през годината има над 20 новооткрити или разширени индустриални предприятия – при нито едно затворено, въпреки целенасочено организираните истериите, че „без договор с Газпром 250 000 българи ще останат на улицата“. Защо тази обобщена и лесно достъпна публично информация не намира място в масмедиите и публичното говорене – за мен е загадка. Ето и приблизителен списък на новооткритите и разширени през 2022г. предприятия (не съм ги подреждал по конкретен критерий):

Какво можем да очакваме от 2023 година?

Сред инициативите заслужаващи внимание са:

• Финализирането на инициативата „синя карта“ на Българската стартъп асоциация, в която специалисти от трети страни извън ЕС ще могат с улеснение да работят и пребивават в страната.
• Засилване на инвестициите в хардуерни и иновативни проекти по подобие на финансирания през 2022 стартъп Barin Sports от Фонда за капиталови инвестиции на ББР.
• Повишаване качеството и броя на инструменти за дигитализация и автоматизация на производството.
• Засилване ролята на автоматизацията в индустрията.

Сред новите заводи, които се очаква да отворят тази година са:

• Разширение на завода на Schneider Electric за над 60 млн. евро.
• Новият завод за eлeĸтpичecĸи вeлocипeди на Lеаdеr 96
• Новият завод за отоплителни и климатични системи на Eberspächer
• Новият завод на EXE Solar за фотоволтаични модули

Очакванията на Валентин Стоянов са, че през 2023-а ще се случат поне 15 подобни откривания в Пловдив, Ловеч, Видин, Габрово, Пазарджик, Русе и Шумен.

Икономистите очакват предизвикателна година за България с оглед икономическата ситуация в Европа. Това може само да помогне върху какво е необходимо да се фокусираме все по-активно – създаването и развиването на иновации. 

Вторият сезон на PARA Robotics Incubator vol.2 стартира набирането на проекти до 23:59 часа на 20 февруари 2023 година.

Инкубатор за проекти в сферата на роботиката и иновациите

Вторият сезон на PARA Robotics Incubator ще подпомага проекти в две кохорти: учебни проекти и стартъп проекти. Участниците и в двете направления трябва да създадат и развият решение в сферите: роботика, автоматизация, дронове, интернет на нещата, машинно зрение, изкуствен интелект или умни устройства.

Инкубаторът ще предостави на участниците възможност за работа по собствен проект, като предостави безплатно хардуер и лаборатории на екипите. Участниците ще получат възможност да работят рамо до рамо с инженери и експерти от индустрията, а пет от екипите ще имат достъп и до обучителната програма на инкубатора.

PARA Robotics Incubator ще приеме до 5 учебни проекта, които с помощта на обучители и ментори ще подпомогне да се развият до работещ прототип. Инициативата ще приеме и до 5 стартъп проекта, които с подкрепа от опитни инженери, достъп до лаборатории и развойни центрове ще подпомогне да достигнат до MVP на продукта или услугата си. Всяка от двете кохорти ще се обучава по индивидуална програма, създадена според необходимостите на участниците. Всички участници в програмата и създателите им получават финансиране за хардуер, инженерно и експертно менторство, както и достъп до лаборатории и развойни центрове на компании.

Процес на кандидатстване

До 23:59 часа на 20 февруари 2023 година е отворен процеса за кандидатстване. Между 21 до 28 февруари специализирано жури от инженери, ИТ експерти и бизнес консултанти ще прегледат всяка кандидатура, като на по-късен етап ще проведе среща с всеки екип. На 28 февруари ще се разбере кои са избраните десет екипа. Работата по проектите ще започне от 1 март и ще продължи минимум шест месеца.

В края на инкубатора проектите ще бъдат представяни пред инженери, инвеститори и предприемачи. В края на програмата част от екипите ще получат и стимулираща финансова награда.

Какво се случи в сезон 1 на PARA Robotics Incubator

Робот за борба с плевелите ще получи финансова подкрепа от над 400 хил. лева по Национален иновационен фонд. Проектът тръгна от първия сезон на PARA Robotics Incubator. Проект за дрон-спасител е готов за пазарен тест, след като в PARA Robotics Incubator довърши прототипа си, както с хардуер, така и с експертна помощ. Платформа за следене цените на електронните компоненти базирана на AI бе разработена отново в инкубатора.

Кой организира PARA Robotics Incubator?

Инициативата е създадена от ПАРА – Професионална асоциация по роботика и автоматизация и цели да насърчаваме българските успехи в сферата на роботиката. В ПАРА вярваме, че роботиката е необходимо да бъде подкрепяна още на ниво идея. Работим с ученици и студенти още от създаването на идеята. Сезон 1 бе подкрепен от Фондация “Америка за България”, Фонд за Капиталови инвестиции, ФЕСТО Производство, Шнайдер Електрик България, ФАНУК България, Вангавис, Infineon. Над 20 партньора от цяла България подпомогнаха проекта.

Разговаряме с консултанта Валентин Стоянов, създател на Фейсбук групата “Българска индустрия” как се разви България индустриално през 2022 година:

1. Каква бе причината зад създаването на “Българска индустрия”?

Създадох групата абсолютно спонтанно. Непосредствената причина беше раздразнението ми от често срещаното твърдение и масовото убеждение, че в „България нищо не се произвежда” и че индустрията ни е загинала. Това, разбира се, не е вярно и го показвам пета година в групата. Българската икономика и индустрията ни в частност има и добър фундамент, и много сериозен потенциал. Страната ни никога не е била по-богата от днес и най-доброто предстои.

2. Годината почти приключи. Каква е твоята оценка за 2022 в индустриално отношение? 

2022-ра е най-силната година за България в индустриално отношение откакто съществува групата и наблюдавам процесите по-детайлно. През 2022-ра в страната ни има над 20 новооткрити индустриални предприятия при средно десетина годишно в предходни години. Някак е странно, че подобни новини на практика отсъстват от масмедиите. При това няма нито едно закрито – въпреки истерични твърдения през годината, като например това, че без договор с Газпром „250 000 българи ще останат без работа”. Нито едно от тези предсказания не се сбъдна – напротив индустрията ни расте с рекордни за Европейския съюз темпове.

3. Кои ще са основните фактори, чрез които можем да очакваме нови инвестиции у нас?

Личното ми очакване е, че в близките години Източна Европа ще привлече сериозни инвестиции на компании, изтеглящи производствената си дейност от Азия. България трябва да бъде подготвена за такава тенденция.

Разбира се, от голямо значение е, че страната ни е в ЕС и НАТО. Влизането в Еврозоната също ще ни направи по-атрактивна инвестиционна дестинация.

4. Кои сектори през 2023 година ще получат най-голям инвестиционен интерес от родни и чуждестранни инвеститори?

Очаквам продължаващо възходящо развитие на ИТ сектора и аутомотив индустрията в България. Отбранителната индустрия и енергетиката ще се радват на добра конюнктура.  Производството на храни също ще продължи растежа си. Не се сбъдна нито една от катастрофичните прогнози за икономиката ни през 2022-ра – напротив растежът се очертава около и над 3,5% за изтичащата година. Отсега има яснота за поне 10 значими предприятия, които ще бъдат открити или разширени през 2023-та. Те са и в аутомотив сектора, и в производството на велосипеди, и в електрониката. Като цяло производствата с по-висока добавена стойност се увеличават.

5. Кои три основни промени би направил на държавно ниво, ако си министър на иновациите? 

Вярвам в пазара и не съм добре запознат с какво се занимава едно министерство на иновациите. Не ми е известно такова министерство да е създало например Силициевата долина в САЩ, на която целият свят се опитва да подражава. Въобще – държавата не следва да се занимава с несвойствени за нея дейности…

И все пак – подкрепям идеята държавната машина да подпомага определени със закон категории инвестиции с висока добавена стойност, например чрез изграждане на инфраструктура или чрез данъчната политика. 

---

Прочетете още:

Бъдещето на технологиите зависи от обучението и квалификацията на кадрите

Предвид динамиката на политическата обстановка в страната –“Powers Summit 2022 ВЛАСТ, ЧУВАЙ!“, който среща властта, лидерските екипи на парламентарно представените партии и бизнеса ще се проведе на 20 декември 2022. 

На POWERS SUMMIT говори бизнесът, представен от председателите на браншови камари, индустриални асоциации и бизнес лидери, а политиците ги слушат.

Когато политиците заговорят започват с думите “чух ви” и поемат конкретни ангажименти, по кои от поставените приоритети от бизнеса, тяхната парламентарна група или министър ще работят. Друга от социалните иновации на POWERS SUMMIT е времето. Сроковете, които поемат политиците са в рамките на не повече от 6 до 12 месеца.

Oще с първото си издание POWERS SUMMIT доказа своята ефективност, а с присъствието и с поетите ангажименти политиците доказаха, че работи. Една много сериозна част от приоритетите заявени от индустрията в рамките на форума бяха адресирани както от законодателната власт, така и от изпълнителната в рамките на първите 6 месеца на мандата на предходните народно събрание и редовно правителство. Поетите ангажименти от представителите на всички политически сили бяха или изпълнени или беше показана политическа воля за тяхното изпълнение.

Тази година програмата започва в 9:00 с официално откриване. Следват:

09.15 – 09.30 Приоритети – социологическо представяне на обществените нагласи

09:30 – 10:00 Водещите политически лидери на България

10.00 – 11.30 Здравеопазване

11:30 – 13:00 Енергетика

13.00 – 13:30 Обедна почивка

13:30 – 15:00 Устойчиво развитие

15:00 – 16:30 План за възстановяване и устойчивост

16:30 – 18.00 Предприемачество и бизнес в България – пречки и стимули

18:00 Обобщение – Какво се каза и кой какво чу? Обявяване на така формулирания стратегически план за следващите 12 месеца.

*Възможни са промени в часовете.

Тази година POWERS SUMMIT съвместно със стратегическите партньори за социологически проучвания Алфа Рисърч и Тренд прави национално, представително допитване “Приоритети на българите за 2023”. Приоритетите на българския народ ще бъдат обявени в рамките на форума и по всички национални медии.

Присъствието на всички е с покани, като репрезентативните организации на индустрията са Програмни Партньори и разполагат с определен набор от покани за форума.

Кандидатстване за ДОСТЪП до събитието може да стане тук. След като заявите своето желание за достъп и бъдете одобрени може да използвате код за 20% отстъпка PARAPS2022 от цената на билетите. 

Мирослав е директор Project Delivery в Bosch.IO България. В компанията е от 16 години, като започва кариерата си като технически консултант. Има богат в предварителните продажби, консултинг, управление на проекти и тяхното реализиране. Днес Мирослав ръководи над 100 технологични експерти с дълбока IoT експертиза в разработването на IT решения и управлението на проекти. Като лидер с многогодишен опит негова мисия е да допринася за развието на хората и организацията, както и да развива лидерството, културата и комуникацията в компанията. 

Bosch.IO България е член на PARA и партньор на тазгодишната ни конференция. Затова поканихме Мирослав Стоицов, за да ни разкаже повече за дейността на компанията и нейните проекти в областта на дигитализацията.

Какъв тип проекти биват разработвани в Bosch.IO и как компанията стимулира развитието на дигитализацията за клиентите си?

Визията на Bosch.IO е да създава AIoT решения, които да бъдат прилагани в реалния живот, а нашата мисия е да осъществяваме дигиталната трансформация на Група Бош. Ние сме дигиталните и AIoT пионери на групата, a стратегията на компанията е до 2025 г. всички продукти на Бош да съдържат AI или да са разработени или произведени с негова помощ. 

Нашето широко продуктово портфолио, дълбоко разбиране на нуждите на клиентите ни и дългогодишния ни опит, ни правят дестинация за стимулиране на дигиталния и AIoT бизнес. Ние работим с почти всички подразделения на Bosch, като ги подкрепяме да разработват дигитални и скалируеми AIoT решения и проекти. Покриваме широк спектър от дейности – създаваме разнообразни продукти от embedded IoT разработки до cloud решения, осъществяваме технологично и бизнес консултиране, UX и маркетинг, разработваме мобилни приложения, както и цялостни решения за бизнеса и крайни клиенти.

Сред проектите, които екипът в София разработва, е решение за логистика, планиране и производство, което вече е внедрено в над 80 фабрики на група Bosch по света. Целта на този проект е да бъде приложен във всичките над 250 завода на Bosch в целия свят, като това ще доведе до стандартизирането на производството в тези фабрики. Системата позволява пълен контрол и наблюдение на цялата производствена верига, от поръчката на клиента, през производството до набавяне на необходимите суровини и материали от доставчиците. 

Друг пример за AIoT проект е разработката на интелигентния мобилен сензор Spexor, който предоставя функционалност за засичане на влизане с взлом, измерване на качеството на въздуха и температурата и дефиниране на аларма при преминаването на определена греаница, засичане на пожар и измерване на нивото на полени във въздуха, което е нещо особено важно за хора с алергии. 

Иновативното мобилно приложение MeasureOn, което се свързва с лазерна ролетка на Bosch, е пример за друг наш дигитален проект. Чрез ролетката всеки може лесно да измерва дължини, да определя площи, да изчислява обеми и т.н., а в самото приложение може да се създават чертежи и да се създават проекти. Клиентът печели до голяма степен от гъвкавостта на решението, което му помага да обработва своите данни навсякъде и от всички уреди – било то на строежа, в офиса или у дома.  

Постоянно увеличаваме проектите, по които работим, разширяваме компетенциите си и по този начин стимулираме и развитието на нашите клиенти и тяхната дигитализация. 

Кои са основните тенденции при IoT, които се отличиха след пандемията в индустриалните процеси?  

Още в началото на четвъртата индустриална революция се откроиха явни тенденции за промяна в бизнес средата и индустриалните процеси. Тези тенденции бяха допълнително засилени от последвалата пандемия, което резултира и в начина, по който работим и общуваме. Според мен четири са основните тенденции, които наблюдавахме през тази година и ще продължат да са валидни и догодина. 

• Дистанционният начин на работа

Макар и в началото на пандемията всички да бяха скептични към дистанционния начин на работа, той се доказа като пълноценен и ефективен. Ориентирайки се бързо в новата реалност, Bosch.IO прояви гъвкавост по отношение на работа от вкъщи и дистанционната работа. Имаме много колеги, които по време на пандемията се пренесоха от София в други градове в страната в търсене на по-добър баланс между работата и личния живот. Подкрепяме изцяло това и смятаме, че този хибриден модел ще бъде необходим както за хората, така и за компаниите, за да могат пълноценно да се развиват.

• Дистанционно наблюдение на здравето и на здравните параметри

Група Бош разработва няколко инструмента и приложения, свързани с интернет на нещата, които позволяват да се наблюдават здравните параметри от разстояние, за да се избегне пренатоварването на медицинските услуги. Чрез тях се контролират нивата на кислород, кръвното налягане, нивото на глюкозата, температурата и други стойности. Потребителят измерва параметрите дистанционно и дори може да съхранява данните в облака, за да получи онлайн медицинска оценка.

• Инициативи за интелигентен офис / Smart Office

Организациите започнаха да реконструират начина си на работа и да определят какво може да се прави от разстояние. Те започнаха да взимат решения, за това кои роли трябва да се изпълняват лично и в каква степен. Ролите на служителите бяха прекласифицирани и сегментирани, като се взе предвид стойността, която дистанционната работа може да донесе.

След приключването на пандемията, технологиите започнаха да играят централна роля, за да могат служителите да се върнат в офиса и да работят безопасно. Bидеоконференциите, виртуалните пространства за съвместна работа в офиса и от разстояние (като например виртуални бели дъски / vitual white boards), както и асинхронните модели на сътрудничество и работа бързо се превърнаха от футуристични идеи в стандартна практика.

• Увеличаване на важността на геолокалните здравни данни

Данните за състоянието на COVID-19 в отделните държави, региони и на местно ниво са публично достъпни. Тези данни ще бъдат съпоставени с информацията за веригата за доставки, за да се идентифицират рисковите области и да се прогнозира кои региони се възстановяват бързо и кои региони може да изискват по-дълъг период на възстановяване. За финансовите институции данните ще се използват за минимизиране на риска чрез анализ на паричната ликвидност в реално време. B енергийната индустрия компаниите вече могат да прилагат дистанционно наблюдение на оборудването с помощта на IoT, за да предоставят анализи за превантивна поддръжка, премахвайки необходимостта от изпращане на служители на отдалечени места.

От технологична гледна точка кои са ключовите технологии за разработването на IoT решения и автоматизация? 

На тазгодишната индустриална конференция Bosch Connected World (BCW) – „Свързаният свят на Бош“ в Берлин, Д-р Щефан Хартунг, председател на Управителния съвет на Бош, представи квантовата технология като решаваща за технологичния суверенитет на Европа. Институтите за пазарни проучвания виждат голям потенциал в тази технология. Boston Consulting Group смята, че пазарът на квантови компютри, заедно с новите продукти и услуги, ще бъде на стойност около 850 милиарда долара през следващите 15 до 30 години. 

От началото на тази година стартъп на Бош работи за ускоряване на комерсиализацията на квантовите сензори. Бош провежда изследвания в тази област от години и играе водеща роля в международен план. Подобно на квантовите компютри и квантовите сензори имат огромен потенциал. Те постигат безпрецедентна прецизност в сравнение с конвенционалните MEMS сензори (микроелектромеханични сензори). В обозримо бъдеще ще е възможно те да се използват за постигане на 1000 пъти по-висока точност на измерване. В медицината, например, квантовите сензори ще спомагат за по-прецизно и лесно диагностициране на неврологични състояния като болестта на Алцхаймер. Те също така ще могат да усещат нервните импулси и по този начин да задвижват медицински протези и да дават възможност за контрол чрез мисълта във виртуалната реалност. Така че бъдещето със сигурност зависи от тези технологии. 

В допълнение вече работим по Web3 и блокчейн решения, с които се надяваме да помогнем на индустрията да ускори процеса по автономност и демократизация за обмен на данни между разнородни системи. 

Какви стъпки трябва да се предприемат, за да позиционираме България по-ярко на технологичната карта? 

За да позиционираме България по-ярко на технологичната карта, трябва да се фокусираме още повече върху обучението и квалификацията на кадрите ни. Вече виждаме, че в страната се работи целенасочено за създаване на подходяща среда не само за задържане на учените ни в България, но и за привличане на такива от чужбина, които да работят заедно и да създават иновации. Пример за това е институтът INSAIT. 

Ние от своя страна също подкрепяме обучението на млади кадри чрез стажантската ни програма и програмата ни за дуално обучение. Може би по-интересно би било да разкажем за втората форма, защото не е чак толкова често срещана в България. Тя позволява на ученици от 11 и 12 клас да влязат в нашия офис и да започнат да трупат практика още докато учат. Учениците работят рамо до рамо с нашите колеги, като това им дава много добър старт в професионалния живот. Някои от завършилите програмата даже вече са наши служители. 

По отношение на все по-ключовите компетенции, които се търсят в IT сектора, се наблюдава тенденция компаниите сами да инвестират в обучението на кадри за специфичните роли, които търсят. Това също развива средата и я прави конкурентноспособна. Например при нас все по-голяма е нуждата от специалисти в областта на Web3, blockchain технологии и DevOps. Това ни кара да мислим в посока на създаване на собствена академия, в която да обучаваме кадри – в началото вътре в компанията, а надяваме се след време и извън нея. Така че ние инвестираме постоянно в развитието на хората, в обучение и в получаване на нови компетенции.

Друга интересна посока, в която работим за да покажем на света с какви технологични компетенции и ресурси разполагаме в България, е  работата ни с локалните стартъпи. В началото на август тази година стартирахме първата си стартъп акселераторска програма – Bosch Startup Harbour. Тя е създадена в Германия и вече четири години се развива успешно на немския пазар, като от тази година отвори врати и за други локации. Получихме над 20 кандидатури, а сред избраните участници са два български стартъпа в областта на Machine Learning и Extended Reality. Те ще получат менторска подкрепа от експертите на Група Бош, достъп до иновации, технологии и бизнес ноу-хау.

Както вече споменах, мисията на Bosch.IO е да осъществява дигиталната трансформация на Бош групата. Акселераторската програма е допълнителен начин, с който можем да я подпомогнем. Истината е, че е почти невъзможно една компания независимо от мащаба ѝ да покрие всичките си технологични нужди сама, особено ако решава сериозни съвременни проблеми. Затова и ние в Бош сме отворени за партньорства с млади и иновативни компании.
От друга страна, програмата може да умножи допирните точки между българската икономика и Бош. Дългосрочният потенциал за отваряне на нови международни пазари е огромен.

Събитие на B2N и ПАРА заедно с експерти от Altair представят как симулациите в производството подпомагат умната фабрика на 5 декември от 15:00 часа – София Тех Парк.

Какво ни казват данните в производството? Има ли начин да превърнем информацията от машините в конкурентно предимство за нашата фабрика?  Какъв бюджет ни е необходим, за да въведем изкуствен интелект в производството? 

На тези и още много други въпроси ще предоставим отговорите на нетуъркинг събитие посветено на симулациите в произвоството и ролята им в умната фабрика, което ще се проведе на 5 декември от 15:00 часа в зала Smart classroom – София Тех Парк. Събитието ще събере на едно мясно представители на ПАРА (Професионална асоциация по роботика и автоматизация), B2N, водеща компания в сферата на адитивното производство и официален представител на Altair за България, както и експерти от Altair. 

С развитието на хиперавтоматизацията необходимостта от решения в реално време могат само да помогнат за управлението на фабриката в все по-свързан свят. До 2023 г. производствената индустрия може да добави 2,2 трилиона долара към световната икономика благодарение на повишаването на производителността, постигнато чрез инициативи за интелигентни фабрики, при проведено проучване от Capgemini.

По време на събитието ще може да разберете какви технологии оформят бъдещата умна фабрика в посока на проектиране и оптимизация за високоефективни, иновативни и устойчиви продукти, и процеси в един все по-свързан свят.

Под мотото „Симулации в производството и ролята им в Умната Фабрика“ участниците ще разберат как да намалят нужните цикли на проба и грешка преди създаването на един продукт, оптимизиране използването на ресурси и премахване нуждата от скъпи тестове в реална среда. 

По време на събитието ще дискутираме още:

• Как да намалим разходите за спиране на работа на производствените машини в предприятията
• Анализираме данните чрез изкуствен интелект
• Повишим времето на ефективна работа в производството

Събитието ще се проведе в кратък формат, от 15:00 до 17:00 часа с включен коктейл и нетуъркинг блок. 
„Симулации в производството и ролята им в Умната Фабрика“ е с безплатно участие и не се изисква специфичен дрескод, но е със задължителна регистрация – https://web.altair.com/altair-b2n-conference